Когато малък бях -
ме хвана за ръка.
Татко, осъзнах
най-сетне и това.
Научи ме кое е
добро и зло -
то дар безценен бе
в моя живот.
Не ме подведе ти,
а просветли;
чрез грешките ми -
ме закали.
В смях и в раздори
летяха дни...
Позна, че някой ден ден
ще знам - прав си ти!
Ти с мен си
във всички мои слова
и всеки час
и ден аз те зова,
и знам, че аз
от теб съм просто част.
А ти живя за нас
и в твоя път
отдаде всеки час
с жар на дома.
Всички ни дари
с чиста любов
и с ръце добри
даде благослов.
Ти с мен си
във всички мои слова
и всеки час
и ден аз те зова,
и знам, че аз
от теб съм просто част.
Татко, вече знам -
прав беше ти.
Твойто слово с плам
у мен гори.